Български архитектурен пъзел след 1878 - ЧАСТ ВТОРА

Български архитектурен пъзел след 1878 година

ЧАСТ ВТОРА

Старата църква „Света Неделя“, реконструирана през 1898 година от архитект Никола Лазаров, е разрушена при Атентат на 16 април, Велики четвъртък 1925 година.

„Света Неделя“ e православна църква в София.

Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 година.

Църквата „Света Неделя“ е възобновена от архитектурно бюро „Васильов – Цолов“ .

Архитект Иван Васильов е роден на 28 февруари 1893 година в Оряхово. Починал 6 април 1979 г. София, Народна република България. Заминава за Мюнхен през 1911 г. да следва живопис. През 1914 г. се прехвърля да изучава архитектура в Политехническия институт в Карлсруе. Завършва архитектура през 1918 година. След завръщането си в България започва работа съвместно с архитект Станчо Белковски. Двамата проектират Дом на търговеца Владо Георгиев в София. През 1925 година работи в съдружие с арх. Димитър Цолов в архитектурно бюро „Васильов – Цолов“. Самостоятелни проекти са Стопанска академия в Свищов, Ателие и къща на скулптора Андрей Николов и други.

Ателие и къща на скулптора Андрей Николов (1929). Днес къщата е център за култура и дебати Червената къща София. Архитект Васильов.

Дом на търговеца Владо Георгиев (после Резиденция на Търговския представител към Австрийско посолство) София. Арх. Васильов и архитект Станчо Белковски.

Архитект Станчо Белковски (1891 София – 1962 Краков). От 1910 учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912 – 1918), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект Иван Васильов, от 1925 работи самостоятелно. Проектира Къща на Инж. Тома Белковски в София, Сграда на Алианс Франсез и други.

Сграда на Алианс Франсез (после Център за изучаване на чужди езици и Концертна зала „Славейков“, сега отново Алианс франсез) София (1924). Архитект Белковски.

От 1928 до 1939 архитект Белковски е съдружник с арх. Иван Данчов.

Иван Петров Данчов е български архитект. Роден 17 март 1893 г. София. Починал 16 септември 1972 г. София. Завършва Военно училище (1912) в София и архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург (1922). Работи в главната дирекция на БДЖ (1922-1925). Той е технически ръководител при реконструкцията на Народния театър и строежа на паметника Шипка. Ръководител на ателие в Централната архитектурна проектантска организация (ЦАПО, по-късно „Главпроект“), образувана след национализацията на частните проектантски бюра в София и неин първи директор (1948 - 1954). Заедно с арх. Белковски, реализират Германското училище (днес Национална музикална академия) в София (1932), Германско училище (днес Музикално училище) в Пловдив (1928), Архитектурен комплекс „България“, Национален студентски дом, София,

Телеграфо-пощенска палата в Търново и други.

Телеграфо-пощенска палата, Търново (1930).

Архитекти Данчов и Белковски.

Национален студентски дом в София (1929-1933).

Архитекти Данчов и Белковски.

Архитектурен комплекс „България“, София (1937). Архитекти Данчов и Белковски.

Мавзолей на Георги Димитров в София (1949), разрушен през 1999 година. Архитекти Данчов, Рибаров и архитект Овчаров. „Главпроект“.

Архитект Георги Радев Овчаров. Роден 20 април 1889 в Силистра. Починал 15 октомври 1953, Силистра. Учи архитектура в Техническия университет в Мюнхен (1911). След края на войната заживява в София. Става член на известния тогава „Клуб на интелектуалците“. В клуба се запознава с арх. Иван Васильов. През 1923 г. с арх. Генко Попов основават бюрото Овчаров – Попов. Бюрото на Овчаров отваря врати през 1930 година. Негови проекти са Мавзолеят на Георги Димитров, Министерството на вътрешните работи, Общината в Бургас, Дом на труда Пловдив (1935), Военното издателство - строено за банка в София (1944), Държавен музикален театър в София, мостът на Дунав при Русе-Гюргево, Агрономически факултет и други.

Агрономически факултет – днес Биологически факултет (1930). Архитекти Георги Овчаров и Генко Попов.

Сграда на община Бургас (1927, 1934 – 1943). Архитект Георги Овчаров.

Министерство на вътрешните София (1936-1940). Архитект Георги Овчаров.

Моста на Дунав при Русе-Гюргево (1953).

Арх. Овчаров и архитекти Павел Николов и

Никола Николов.

Архитект Никола Николов. Роден 26 януари 1924 г. Нова Загора, Царство България. Починал 1996 г. София, Република България. Завършва „Архитектура“ във Висшето техническо училище в София през април 1949 година. Професионалната му кариера започва в „Главпроект“ (1950). Работи при арх. Георги Овчаров до 1955 г. и при арх. Иван Васильов (1955 – 1956). Самостоятелно през 1957 година. Проектите му са грандхотел “Велико Търново”, Градска Художествена Галерия в Търново, Пантеон на Възрожденците в Русе, хотелите „Глобус”, „Пирин”, „Европа” в Слънчев Бряг и други.

Хотел „Европа“, Слънчев бряг (1964).

Архитект Никола Николов.

Грандхотел „Велико Търново“ (1967).

Архитект Никола Николов.

Пантеон на възрожденците, Русе (1978).

Архитект Никола Николов.

Паметник на Незнайния воин, София (1980), възстановен по проект на Архитект Никола Николов. Паметникът е създаден през 1941 година.

Скулптор Андрей Николов.

Андрей Николов Староселски е български скулптор. Роден на 29 април 1878 г. Враца. Починал на 17 декември 1959 г. София, Народна република България. Работил в Италия и България, професор в Художествената академия в София и неин ректор. Негови творби са лъвът пред Паметника на Незнайния войн в София, „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Стоян Михайловски, Любен Каравелов и други.

Бюст-паметник на Любен Каравелов в парк „Борисова градина“ София (1931).

Скулптор Андрей Николов.

Паметникът на Скърбящия воин, Видин (1908-11). Скулптори Андрей Николов и Арнолдо Дзоки (1862 г. Флоренция - 1940 г. Рим). Дзоки изработва монументалната конна статуя на Цар Освободител в София през 1907 година, Паметник на Свободата в Русе 1909 г. и други.

В София Андрей Николов живее в дом ателие проектиран от арх. Васильов.

През 1925 година архитект Иван Васильов работи в съдружие с архитект Димитър Цолов, двамата основават архитектурно бюро „Васильов – Цолов“.

Професор архитект Димитър Цолов Маринов е роден на 28 юли 1896 година в Оряхово. Починал на 6 март 1970 г. София, Народна република България. Заминава за Виена през 1921, следва в Художествената академия. Прехвърля се да изучава архитектура в Мюнхен. Завръща се в София и започва да работи с архитект Васильов. Бюро „Васильов – Цолов“ е с равни права и задължения. Техни творби са Българската народна банка, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Паметникът-читалище „Надежда“ в Оряхово (1936), театър „Развитие“ във Враца, Kъщата на Кантарджиев в София и други.

Kъщата на Кантарджиев построена през 30-те години в София от бюро „Васильов – Цолов“. Реставрация на къщата по проект на

доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова през 2012 година.

Българската народна банка (1939). Проектирана от архитектурно бюро „Васильов – Цолов“.

Читалище – театър „Развитие“ в град Враца (1937). Бюро „Васильов – Цолов“.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1940-1953). Проектирана от архитектурно бюро „Васильов – Цолов“.

Хотел „Балкан“ (сега „Шератон“) построен през 1956 година. Архитект Цолов.

Архитект Димитър Цолов е част от колектива сформиран от арх. Петър Ташев, преподавал в Института по архитектура и строителство в София, който прави Площад „Независимост“ в столицата (някои от най-важните държавни сгради на страната са разположени край площада) заедно с архитектите Иван Данчов и Коста Кожухаров (Министерството на електрификацията сега Президентството 1956 г.), Димитър Писинов (Централният универсален магазин 1957 г.), Георги Стоилов, Коста Николов (Министерството на тежката промишленост днес на Министерския съвет 1956 година).

Архитект Коста Николов е роден на 30 ноември 1891 г. във Видин. Починал на 14 ноември 1961 г. София. Завършва Висшето техническо училище, специалност „Архитектура“ при проф. Теодор Фишер (съосновател и първи председател на Deutscher Werkbund) в Мюнхен. През 1920 г. заедно с арх. Илия Попов създават частно архитектурно бюро. Обекти Главна дирекция на мини „Перник“, Почивна станция на митническите чиновници – Банкя, Драматичен театър – Разград, Военен клуб – Лом, църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ – Видин, Окръжна сметна палата – Плевен и други.

Окръжна сметна палата – Плевен (1928). Днес Община Плевен. Архитект Коста Николов.

Църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ (1930). Архитекти Коста Николов, Илия Попов.

Минна дирекция Перник. Година на откриване 1932. Архитекти Коста Николов, Илия Попов.

Министерският съвет (1956). Архитект Коста Николов. Колонади Георги Стоилов.

Георги Владимиров Стоилов български архитект и президент на Международната архитектурна академия, народен архитект. Роден е на 3 април 1929 г. в село Кондофрей, Радомирско. Починал на 14 декември 2022 г. София, Република България. Завършва специалност архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Професионална му кариера започва в „Главпроект“ (1954). В продължение на една година специализира градоустройство в Париж (1965). Негови проекти са Българско национално радио, хотелите „Интернационал“, „Емона“, „Рубин“, Дом паметник на БКП - „Бузлуджа“ (1981), Хотел „Рила“ в София и други.

Хотел Рила София (1962). Архитект Георги Стоилов.

Българско национално радио (1972). Архитект Георги Стоилов и архитекти Андрейчеви (посещавах курс от лекции на доц. арх. Димитър Андрейчин, преподавател в катедра „Индустриални сгради“ - Архитектурен факултет, УАСГ). Строителен инженер на сградата на радиото е инж. Румен Младжов.

„Арка на Свободата“ - Паметник на руската бойна слава, Мемориал „Беклемето“ (1978), арх. Георги Стоилов, скулптор Величко Минеков.

Величко Иванов Минеков е български скулптор. Роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Починал на 2 август 2022 г. София, Република България. Негови творби са „Спартак“ в художествената галерия Бургас (1956), Композиция „Грънчари“ на „Моста на занаятите“ (Грънчарски мост), Габрово (1956), Паметник на Иван Козарев, Фигура на Владимир Димитров – Майстора, Лъв пред Съдебната палата в София (1985), Фигурален паметник „Спартак“ в Сандански, Мемориал „Хан Аспарух“, Добрич, с арх. Иван Николов (1981), Статуята „Орфей“ и други.

Статуята „Орфей“, на скулптор Величко Минеков, заедно с арх. Иван Николов, спечелва конкурс за архитектурното оформяне на площада в Търговище през 1955 година.

Паметник на Иван Козарев, с. Добринище (1969). Скулптор Минеков.

Паметник на Владимир Димитров - Майстора

пред Съюза на българските художници (СБХ), София (1972).

Скулптор Величко Минеков.

Изложбената галерия на Съюз на Българските Художници (СБХ) е построена през 1972 година, проектирана от арх. Иванко Кавалов и инж. Иван Николов. Скулптор Величко Минеков.

Мемориален комплекс „Априлци“, Панагюрище. Скулптор Величко Минеков съвместно със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов, арх. Богдан Томалевски и арх. Иван Николов (1973 – 1976).

Боровският мост над река Синкевица е построен след Освобождението. Впоследствие на неговото място е изграден нов (1969), известен като „Мост на изкуствата“ поради близостта си с Дома на културата и Летния театър. Скулптор Величко Минеков.

Архитект Карл Кандулков.

Архитект Карл Димитров Кандулков. Роден на 16 юни 1920 г. Севлиево, Царство България. Починал на 10 март 2007 г. София, България. Следва архитектура в Дрезден. Работи в строителна кооперация „Новострой”. Проектира Профсъюзен дом „Георги Димитров”, банята в Панчaрево, културния дом и селсъвета в Горубляне, театър ВИТИЗ и други. През 1949 г. работи в проектантска организация на Централния съюз на профсъюзите. Обекти Ц.С. на профсъюзите във Велинград, Габрово и Пещера, сгради в Габрово, Сливен, Плевен. През 1957 е началник на архитектурен отдел в Здравпроект. Завръща се в Габрово. Участва лично в проектирането и строителството на Дома на хумора и сатирата, Спортната зала „Орловец“, Летния театър, Сградата на Община Габрово, градския площад ,

Дома на културата и други.

Дом на културата „Емануил Манолов“

Габрово (1964). Архитект Карл Кандулков.

Почивна станция на централния съвет на профсъюзите във Велинград (1954).

Архитект Карл Кандулков.

Партиен дом Габрово (1970). Днес Административната сграда на Община Габрово Архитект Карл Кандулков.

Спортната зала „Орловец“ Габрово.

Арх. Карл Кандулков.

В Габрово с него творят скулпторите Любен Димитров, Борис Кадийски, Младен Миладинов, Митьо Солаков, Величко Минеков. Проектира самостоятелно и в съавторство със своят син арх. Орлин Кандулков съпруг на арх. Йорданка Кандулкова.

Проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова – преподавател, ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“ - Архитектурен факултет, УАСГ. Архитект Кандулкова е ръководител на курсов проект, изработен от мен арх. Георги Дженков, касаещ запазването на монумент „1300 години България“ в София.

„1300 години България“ е архитектурно-монументален комплекс в София (съществувал в периода 1981 – 2017 година). Скулптор проф. Валентин Старчев роден на 14 август 1935 година в Стара Загора. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София през 1959 г. в класа на проф. Марко Марков. Негови творби са Братска могила на падналите за свобода в Плевен (1978), Монументът Пантеон в Бургас и други (проф. Валентин Старчев беше мой преподавател в катедра „Рисуване и моделиране“ - Архитектурен факултет, УАСГ). Строителен инженер на „1300 години България“ е Румен Младжов и арх. Александър Баров.

Архитект Александър Баров. Роден на 8 август 1931 г. Разлог, Царство България. Починал на 9 ноември 1999 г. София, Република България. Завършва архитектура във Висшия инженерно-строителен институт през 1954 година. Работи в „Главпроект“ (1956 – 1966). През 1970 – 1972 г. е директор на „Главпроект“, от 1976 г. е ръководител на творческо ателие в „Софпроект“. Проектирал е Олимпийския спортен комплекс в Акра в Гана, сградата на българското посолство в Москва, резиденция „Бояна“, Националният дворец на културата, зала „Универсиада“ и други.

Многофункционална зала „Универсиада“ в София (1961). Построена е за домакинството на София на Световните студентски летни игри. Архитекти Александър Баров, Иван Татаров и други.

Архитект Иван Татаров (1926 - 1998 София) главен архитект (1965 – 1967) на община в Тунис. Ръководител на катедра „Обществени сгради“ (1982) във ВИАС, негов дипломант е арх. Кадинов (проф. д.н. арх. Бойко Кадинов преподавател и ръководител в катедра „Обществени сгради" - Архитектурен факултет при Университета по архитектура, строителство и геодезия – София, също мой преподавател).

Архитектурно-парков комплекс - Резиденция „Бояна“ (1974). Държавната проектантска организация „Главпроект”. Архитект Стефка Георгиева е ръководител на проекта за Дом 2. Проектът за главната сграда на Дом 1 е възложен на ателието на арх. Александър Баров.

Национален дворец на културата (1981). Архитект Александър Баров, околното пространство арх. Атанас Агура, инж. Румен Младжов.

Строителен инженер Румен Младжов е роден на 15 октомври 1937 година в град София. Завършва строително инженерство в Инженерно-строителния институт през 1962 година. През 1990 година Румен Младжов заминава за Сан Франциско, работи като проектант в „Луи Интернешънъл“. Проектира 44-етажната офис сграда Wisma Mulia 2, 50-етажната Wisma Mulia Hotel в Джакарта, Индонезия, част от международно летище на Доха, Катар, 9-етажната Crown – горната част на високия 492,6 m небостъргач „Ексчейндж 106“ в Куала Лумпур, Малайзияи други. Преди това в България е проектант на Зала „Христо Ботев“, Хотел Ленинград, Пловдив (1981), Централно управление на „Метални конструкции“ (1987), Национален дворец на културата, Монумент „1300 години България“ и други, Паметник на Съединението, Пловдив, Аспарухов мост и други.

Аспаруховият мост, Варна (1976).

Проектанти инж. Димитър Димитров и

инж. Румен Младжов.

Хотел „Ленинград“ в Пловдив (1981). Днес Хотел „Санкт Петербург“. Конструктор инж. Румен Младжов и арх. Романов.

Архитект Душко Романов е автор на хотел „Асеновец”, Център с Читалище на Асеновград, паметник на Васил Левски в Ловеч и други.

Паметник на Васил Левски в Ловеч (1964) . Създаден с колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров, архитектите Душко Романов и Александър Доросиев.

Профeсор архитект Александър Доросиев завършва Политехниката в град Мюнхен. През 1966 г. заминава за град Тунис като ръководител на проектантски колектив, състоящ се от българи, французи и местни специалисти, създава Младежки дом, Дом на културата с джамия, Музей на съпротивата и други. Връщайки се в България работи заедно с арх. Дамянов в „Главпроект".

Професор архитект Ангел Дамянов е родом от Видин, проектира Библиотека музей Велико Търново (1952), Спортната палата София (1954), Спортна зала „Диана“, Широкоекранен кинотеатър в Ямбол (1965) и други.

От 1944 до 1989 г. в България се изграждат паметници, мемориални комплекси и монументални ансамбли. Паметник „Асеневци“ (1985), архитектурен комплекс „Създателите на българската държава“ (1981) от скулптор доцент Крум Дамянов, Мемориал „Антонивановци“, Площад с Паметник „Съединение“ в Пловдив и други.

Паметник на Съединението, Пловдив (1985). Скулптор Величко Минеков, инженер Румен Младжов, архитект Лозан Лозанов.

Архитект Лозан Лозанов е роден през 1929 г. В София. Завършва архитектура в Архитектурния факултет при ИСИ в София през 1954 година. Започва работа като проектант в държавната архитектурна проектантска организация „Софпроект“, където впоследствие ръководи ателие. След 1965 работи с архитект Богдан Томалевски.

Архитект Богдан Томалевски (1924 - 2012 г. София). През 1951 година завършва архитектура в Държавната политехника, след което работи в проектантската организация „Софпроект“. Натрупва опит от общуването с архитекти като Иван Васильов и Станчо Белковски. Проекти на Томалевски са градоустройственото решение на жилищния комплекс „Владимир Заимов“ (1956), градоустройствените проекти на софийските комплекси Лагера и Младост I (1964). Архитект Томалевски работи съвместно с архитект Лозан Лозанов. Двамата проектират сградата на Дома на борците против фашизма и капитализма (днес централа на Българската социалистическа партия), Министерство на външните работи и други.

Министерство на външните работи в София. Проектанти Томалевски, Лозанов и Никола Антонов. През 1975 г. започва строителството на сградата, което продължава до 1983 година.

Сграда на профсъюзите в София (1978), днес Сградата на КНСБ. Архитект Лозан Лозанов,

арх. Христо Цветков, арх. Томалевски, арх. Рибарова.

Хотел „Плиска”, София (1968).

Архитекти Лозан Лозанов и Христо Цветков.

Апарт хотел Игъл Лодж – Банско.

Архитекти Дамян Томалевски, Лозан Лозанов и Олга Станева, съпругата на арх. Лозанов.

През 1981 година, в ателие „Софпроект“ и в ателието на арх. Лозан Лозанов и арх. Богдан Томалевски работят архитект Атанас Панов (роден в София през 1956 година, завършва Висшия институт за архитектура и строителство в София през 1981 г.) и арх. Лорита Панова. През 1989 г. двамата основават собствено архитектурно бюро „LP Group“ първите български архитекти с наградата „Омния". Пpoeĸти нa ĸoмпaниятa ca Бизнес Център Графикс, Елипс Център в Coфия, Бизнес център Астрал пpи Лeтищe Coфия, Централна автогара София oфиc cгpaдa Тhе Nееdlе, Офис-сграда „Ариес“ (нoминиpaнa зa „Mиc вaн дep Poe“), жилищнa cгpaдa Раrk Rеѕіdеnсе, ĸoмплeĸc oт дeвeт peдoви ĸъщи в Coфия , Royal City – административна сграда и мнoгo дpyги.