Франческо Боромини е италиански

бароков архитект.

Франческо е роден на 25 септември 1599 г. в Тичино, италиански говорещ кантон в южна Швейцария. Истинското му име е Кастели. Решавайки да стане зидар, Франческо продължава работата на

баща си.  

Архитект , художник проектант построил много паметници и църкви в Рим.

В периода 1636-1650 година Боромини работи по построяването на манастир с параклис  и библиотека за конгрегацията „Сан Филипо Нери“. Както чертите на характера на светеца, така и необикновено голямата личност на фондатьора кардинал Чезаре Баронио, тогава вече покойник, го вдъхновяваха при създаването на тази прекрасна архитектурна творба на строга и внушителна пластика, озарена от топлота. Под нейния покрив трябваше да царува заедно с изкуството и духът на науката.

 Бюстът на Баронио в библиотеката ни уверява в голямото скулптурно майсторство на Боромини. Цъфналите лилии от двете страни на бюста навяват спомен за цъфтящата природа край алпийските езера на Ломбардия, а едрите лъчисти звезди от мрамор от двете страни на бюста Чезаре Баронио са най-добрия символ на голямото му дело. 

Когато създава образа на известния кардинал,

автор на дванадесеттомната „Църковна история“, видяла бял свят в Рим между 1588 и 1607 година, би ли могъл да допусне Боромини, че в делото на този многоучен духовник един скромен български монарх век по късно ще открие няколко искри за великото дело на българското възраждане ?

По този начин Боромини става неволен изразител на признателността на българския народ към автора на един от първоизворите на

                                               „История славянобългарска“  от Паисий Хилендарски.