Сграда на Народното събрание. Проектът е на арх. Йованов (1884). Строителството (1886)  е под надзора на архитект Фридрих Грюнангер. През 1899 година е построено двуетажно разширение от архитект Йордан Миланов. Aрхитект Пенчо Койчев завършва строителството (1928).

 

Архитект Константин Йованов. Роден на 13 януари 1849 година във Виена, Австрия, в семейството на българския график Анастас Йованов. Починал на 15 февруари 1923 г. в Цюрих, Швейцария. Завършва архитектура в Политехниката на Цюрих (1870).

В България арх.  Йованов проектира Първа мъжка класическа гимназия. В Сърбия проектира Сръбската скупщина в Белград, Сръбската народна банка, Сръбската кралска академия, храма "Св Сава" и други.

Първа мъжка класическа гимназия (1883). Първата сграда на Ректората на Софийския университет (1888). Днес Факултет по журналистика и масова комуникация. Архитект Константин Йованов.

 

 

Българското книжовно дружество в София (Българска академия на науките) (1892). Проект на

арх. Йованов (чертежи и изчисления за стойността на строителството). По-късно Дружеството се преориентира към архитект Хайнрих Якоб Майер (1892). Арх. Йорданов и С. Овчаров дострояват БАН (1929). Архитектите Йордан Йорданов и Сава Овчаров проектират Търговско–индустриалната камара в Бургас,  Сградата на кметството в Ямбол (1928) - днес Административен съд, читалище „Съгласие” и други.

 

 

 

 

Арх. Майер заедно с архитект Никола Лазаров, участва в довършването на двореца „Евксиноград“ от австрийския арх. Румпелмайер.

 

Архитект Виктор Румпелмайер е роден  на 7 ноември 1830 година в Пресбург, Австрийска империя

(днес Братислава, Словакия). Починал 14 юни 1885 г. Виена, Австрийска империя. Проектира британското и германското посолство във Виена, преустройва замъка Фещетич в Кестей, Унгария. След Освобождението на България от Турско робство, архитект Виктор Румпелмайер проектира  летният дворец на княз Александър I Батенберг край Варна и Княжеския дворец в София. 

 

Княжески и царски дворец. Днес Национална художествена галерия). Извършва се почти изцяло ново строителство – от предишната сграда са запазени само каменните основи (дълбоко вкопани в земята) и частично главната фасада. Строителството се извършва на 2 етапа. Първи етап (1880 – 1882) – по времето на първия български монарх след Освобождението княз Александър Батенберг. Архитекти Румпелмайер и Антонин Колар.

Втори етап (1894 - 1896) е от архитект Грюнангер.

 

 

Архитект Антонин Колар. Роден е на 17 юли 1841 година в Башнице, Бохемия (днес Чехия). Починал 30 декември 1900 г. София, Княжество България. Арх. Колар се заселва в София и става първият главен архитект на новата столица София (от май 1878). Автор е на първия градоустройствен план на столицата, Паметника-обелиск на Васил Левски в София (1878), хотел „България“ в София, Военната академия и други.

Главен корпус на Военна академия „Г. С. Раковски“ в София, построена в периода 1888–1894 г. по проект за военното училище на чешкия архитект Антонин Колар.

Хотел „България“ (1880 – 1890), днес сграда на Българската банка за развитие в София. Архитект Антонин Колар. „СГРАДА НА ГОДИНАТА“ през 2016. Проект на „Тилев Архитекти“ ООД.

Проф. д.н. арх. Жеко Тилев (1950 - 2019) - преподавател, ръководител на катедра „Технология на архитектурата“ - Архитектурен факултет, УАСГ. Автор на Многофункционална спортна сграда в София (2011), Сграда на Интернешънъл Асет Банк в София, Завод за твърди лекарствени форми на Софарма АД, „Реставрация и консервация на дворец „Евксиноград“ и прилежащия му парк“, гр. Варна и други. Арх. Жеко Тилев беше мой преподавател по Сградостроителство - специалност „Архитектура".

Арх. Колар проектира и Военния клуб в София.

 

Централен военен клуб. Строежът на клуба е започнал през 1895 г. по проект на архитект Колар, завършен от архитекти Н. Лазаров и Ф. Грюнангер, (1898-1907).

 

 

Архитект Фридрих Грюнангер е роден на 25 януари 1856 година в Шесбург, Австро-Унгария, днес Сигишоара, Румъния. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през (1877 – 1879). Починал на 14 декември 1929 г. Залцбург, Австрия. От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд. Негови проекти са Сградата на гимназията в Разград, Първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България в Русе, Духовната академия в София – Богословски факултет на Софийския университет, Къщата на Димитър Яблански в София, Румънската православна църква „Св.Троица“ (1908), Мавзолей на руските воини в Разград и други.

 

Костницата на руските воини (наричана и мавзолей) в Разград. Основан на 14 октомври 1880 година. Архитект Грюнангер.

Пълна окръжна мъжка гимназия „Екзарх Йосиф І“ (днес Разградската гимназия) построена през 1885 г. от арх. Грюнангер.

Къщата на Димитър Яблански. Сградата е построена през 1906 – 1907 година по проект на

архитект Грюнангер, външната украса е дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс.

„СГРАДА НА ГОДИНАТА“ на 2011 година. Реставрирана по проект арх. Пенка Станчева от екипа на Николай Иванов в него работи Иван Стоянов.

Скулптор Иван Стоянов роден 1981 г. в Ямбол, България. Завършва Магистърска степен „Скулптура“ в класа на Емил Попов в НХА, София. Мой приятел.

 

 

 

 

 

 Архитект Фридрих Грюнангер проектира и

Духовната академия в София.

Духовната академия с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганушев и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти. Строежът на сградата като „Паметник на Българската екзархия“, здание за Висше богословско училище, започва с обявяването независимостта на България през 1908, завършено през 1914, довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 година.

 

 

 

 

 

 

 

 Архитект Фридрих Грюнангер работи други проекти с архитект Торньов. 

 

Архитект Антон Младенов Торньов. Роден е на 7 май 1868 г. в Лом. Починал 13 юни 1942 г. София, Царство България. През 1895 г. завършва архитектура в Щутгарт. От 1896 до 1900 г. сътрудничи на архитект Фридрих Грюнангер. Автор е на проектите и ръководи строежите на църквите „Свети Николай Софийски“ и „Света Параскева“ в София, църквата „Св. Мина“ в Кюстендил, Къща на Шойлекови и други сгради. 

 

Къща на Шойлекови, към 1909 г. арх. Торньов. Реставрирана през 2023 г. от Иван Стоянов.

„Света Параскева“ е православна църква в София. Проект от 1910 г. Строителството от 1926 до 1930 година.

Българският павилион на изложението в Лиеж, Белгия, през 1905 година. Той представлява стара българска къща от Търново. Планът му е изработен от архитект Антон Торньов. Изпълнението е осъществено от строителния инженер Христо Станишев (роден 1863 г. в Кукуш - починал 1952 г. в София). Декоративната част е изпълнена от проф. Хараламби Тачев.

Професор Хараламби Тачев (роден 1875 г. в Пловдив - починал 1944 г. в София). През 1902 г. завършва първия випуск на Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия) в класа на Иван Мърквичка. Възложени са му поръчки да оформи художествено българските павилиони на девет световни изложения. Фасадите и интериорите на много обществени сгради в България са изработени по проекти на Тачев. Сред тях са двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, храм-паметник „Александър Невски“.

Православен храм - паметник „Свети Александър Невски“. Проектът е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт руския проф. арх. Александър Померанцев (1848 – 1918) с помощници архитекти Александър Смирнов, Александър Яковлев (1879 – 1951) и бълагрите арх. Момчилов, арх. Миранов и други, променят проекта през 1898 г. Строежът на храма е завършен през 1912 година.

Първият храм-паметник „Свети Александър Невски“ (1884) посветен на руско-българската бойна дружба е построен в местността „Бакаджик“, град Ямбол (разширен по идеен проект на арх. Смирнов).

 

 

 

 

Професор Тачев проектира и интериора на Мавзолея на Александър I Батенберг.

 

Мавзолей на Александър I Батенберг. Интериор художник Харалампи Тачев. Построен през 1897 година, по проект на швейцарския

архитект Хайнрих Майер.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Архитект Хайнрих Якоб Майер. Роден 24 декември 1856 г. Фрибур, Швейцария. Починал 21 юни 1930 г. Лозана, Швейцария. Съвместно с Теодор Хюнервадел изготвя архитектурния проект за сградата на Българското книжовно дружество в София, която се строи в периода 1890 – 1892 година. През 1886 г., участва в довършването на двореца „Евксиноград“.

Дворецът „Евксиноград“ във Варна (1890). Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер. През 1886 г., Архитект Хайнрих Майер заедно с архитект Никола Лазаров, участва в довършването на двореца „Евксиноград“. „СГРАДА НА ГОДИНАТА“ на 2016 година за Реставрация и консервация от архитект Жеко Тилев.

 

 

Архитект Никола Лазаров. Роден е на 1 април 1870 година в Карлово. Починал на14 юни 1942 г. София, Царство България. Завършва архитектура в Париж (1893). През 1896 г. открива в София първото частно архитектурно бюро. Ръководи преустройството на лятната княжеската резиденция Евксиноград. След това е поканен от княз Фердинанд да разшири Княжеския дворец в София. Архитект Никола Лазаров проектира в цяла България, Банята в Плевен, Българска централна кооперативна банка (1910), Софийската окръжна палата, Къщи близнаци на Парушеви в София (1911), Икономически университет Варна (1914), Военните клубове в София (1895-1907), Шумен (1903), Пловдив (1908), Сливен и други.

 

 

 

 

 

 

Шуменското офицерско събрание – Шуменски военен клуб (1903). Инициатор за строителството е генерал-лейтенант Никола Иванов (1861-1940) покрай строителството на столичния офицерски клуб е бил лично познат с арх. Никола Лазаров и го кани да поеме строителството на Военния клуб в Шумен.

Офицерско събрание -

Военен клуб Ямбол (1909-1911).

Реставрация (1999) по проект на ямболския архитект Илия Бумбалов (мой приятел и колега).

Първите военни клубове построени в България са по задание на Военното министерство, начело с министри генерал-лейтенант Никола Иванов (1896-1899), генерал-лейтенант Михаил Савов (1903-1907), генерал-лейтенант Данаил Николаев (1907-1911).

Инициатор за Ямболско Офицерско събрание е Шуменския генерал-майор Гиню Кърджиев (1862-1913), командир на 29-и пехотен Ямболски полк (1906-1910).

 

29-ти пехотен ямболски полк е начело при превземането на Одрин 26 март 1913 година. Генерал Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал-лейтенант Георги Вазов и предава сабята си на командващия Втора армия генерал-лейтенант Никола Иванов. 

 

Генерал-лейтенант Никола Иванов Иванов (строител на българската армия) е командир на Четвърта пехотна Преславска дивизия, през 1903 г. си разменя поста с командира на Втора пехотна Тракийска дивизия, генерал-лейтенант Стилиян Ковачев родом от Ямбол (Министър на войната през 1913).

Генерал Никола Иванов строи зданията на Шуменския и Пловдивския военен клуб, проектант на сградите е архитект Никола Лазаров.

 

Военен клуб Пловдив (1908). Архитект Никола Лазаров. Технически ръководител арх. Михаил Ненков. През 18 април 1928 г., голямата зала в клуба е срината от Пловдивското земетресение. Възстановяването на сградата в днешния и вид е от архитектите Стойков и Борис Градинаров. Архитект Стойко Стойков (1888-1965) завършва Висше техническо училище в Мюнхен, през 1924 г. проектира Сградата на хотел „Цар Симеон” в Пловдив, през 1929 сграда на Българска земеделска банка, днес Сграда - Областна дирекция на МВР-Варна и други.

 

 

Банята в Плевен (1905-1908). Архитект Никола Лазаров.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Софийската окръжна палата (днес Министерство на земеделието) (1920 – 1927), построена по проект на архитект Лазаров (1912 г.), ръководители на строежа архитектите Наум Торбов и Илия Попов.

Архитект Наум Николчов Торбов. Роден 18 ноември 1880 г. Гопеш, Битоля. Починал 2 юни 1952 г. София, България. Завършва Букурещкия институт за изящни изкуства (1904). Започва работа в София в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. В 1906 година е назначен за началник отделение „Архитектура“ към Столична община, 1908 година започва частна архитектурна практика. Проекти хотел „Континентал“, Хотел „Париж“, Къща на Хентови в София (1906), Къща на Станишеви, по-късно Главно мюфтийство в София (1909), Централни софийски хали, бившето казино (днес Софийска градска художествена галерия) и други.

Софийска градска художествена галерия (бившето казино – 1908). Архитект Наум Торбов.

Централни софийски хали (1911).

Архитект Наум Торбов.

Домът на барон Гендович (1914). Завършен от архитект Наум Торбов. Проект на архитект Никола Лазаров.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Архитект Лазаров е автор на Tеатър на Стара Загора (1914) и Общински професионален театър Варна.

 

Общински професионален театър Варна. Основаване 12 март 1921 година.

Архитект Никола Лазаров.

Къща на Коста Балабанов, София. През 1914 г. Коста Балабанов възлага на архитект Никола Лазаров да проектира неговия дом. След смъртта на Тодор Балабанов сина му Иван строи

гранд хотел „Империал“ София.

Гранд хотел „Империал“ 1920 година. Кконструкции холандския инженер Йоханес Питърс.

Архитект Киро Маричков.

Архитект Кирил Христов Маричков. Роден е в град Калофер на 28 октомври 1875 година. Починал 17 февруари 1922 г. София, Царство България. Дипломира през 1900г. архитектура в Карлсруе, Германия. От 1903 до 1911 година работи съвместно с архитект Георги Фингов, след което работи самостоятелно. От 1908 до 1911 година е помощник-кмет на София. През 1906 г. той става един от основателите на дружество „Съвременно изкуство“, което обединява младите художници и архитекти. Автор на Къщата на братя Иванови (1912), Трета софийска мъжка гимназия, Мотикаровата къща (1914). Съвместно с архитект Никола Костов проектира железопътната гара във Варна и железопътната гара в Бургас. 

Централната железопътна гара в Бургас е сред първите железопътни гари в България (1903). Aрхитекти Никола Костов и Кирил Маричков.

Трета софийска мъжка гимназия (1907). Днес 18-о средно училище „Уилям Гладстон“. Проект на архитектите Кирил Маричков и Георги Фингов.

Къща на Адолф Функ (1904). Проект на архитектите Кирил Маричков и Георги Фингов.

Архитект Георги Димитров Фингов е роден на 26 май 1874 година в Калофер. Починал 10 януари 1944 г. София, Царство България. През 1897 г. завършва архитектура във Виена при професорите К. Кьониг и К. Майредер. През 1902 г. оглавява архитектурното отделение на общината в София, след това работи върху княжеските дворци. Арх. Фингов е служител в Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1903-1906). Под ръководството на 

арх. П. Момчилов изработват типови проекти, едни от които са за училища. Те са  поръчани от Министерство на образованието и науката с министър на народното просвещение - проф. Иван Шишманов. Един от приятелите на проф. Шишманов е проф. Нойков родом от Ямбол. Професор Петър Михайлов Нойков съдейства за строежа за новата сграда на Девическото училище в гр. Ямбол.

 

Архитект Петко Момчилов е роден на 2 октомври 1864 г. в гр. Горна Оряховица. Починал 18 януари 1923 г. София, Царство България. Семейството е на известния просветител Иван Момчилов, който основава Еленската даскалоливница. Учи в Мюнхен и завършва в Прага през 1892 г. със специалност архитектура. Проектант на красивата Варненска Девическа гимназия.

 

Варненска Девическа гимназия (1900). Днес Варненски археологически музей. Проектът за гимназия е предоставен от белгийския просветен министър, архитект Петко Момчилов го преработва.

 

Архитект Петко Момчилов роботи съвместно с арх. Миланов.

 

 

 

 

 

 

 

 

Архитект Йордан Миланов. Роден на 26 декември 1867 г. в Елена. Починал 9 март 1932 г. София. През 1892 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. От 1893 до 1921 г. работи в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Арх. Момчилов и арх. Миланов проектират Централната минерална баня, черквата „Св. Седмочисленици“, Синодалната палата и други.

 

Синодалната палата служи като седалище на Светия синод на Българската православна църква в София (1910). Многоцветната керамична украса е дело на Харалампи Тачев и Стефан Димитров. Над входа на сградата са изобразени тримата архиереи с исторически принос в борбата за независима българска църква – Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. Автори на техните образи са художниците Антон Митов и Харалампи Тачев. Проект на архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов.

Александровска болница (1884-85). Архитект Йордан Миланов съвместно с арх. Петко Момчилов.

 

 

Ректорат на Софийския университет

„Свети Климент Охридски“. Архитект Миланов проектира и ръководи строителството (1920–1932). Двете седящи бронзови фигури на дарителите – братята Евлогий и Христо Георгиеви са дело на Кирил Шиваров.

Скулптор Кирил Александров Шиваров. Роден на 15 юли 1887 г. във Варна. Починал на 26 март 1938 г. София, Царство България. Учи в Художествено училище за приложни изкуства в Прага и скулптура в Художествената академия във Виена (1925 – 1929). Негови творби са Паметника на граничаря в Морска градина Варна, украсата на Варненски аквариум, Скулптури на БНБ, Народния театър, Софийската градска библиотека, Съдебната палата, Лъвската фигура на паметника на връх Шипка и други.

 

Паметник на свободата Шипка (1922-1934). Архитекти Атанас Донков, Иван Данчов и други. Скулптори Александър Андреев и Кирил Шиваров.

Фонтанът на сирените в Морската градина на Варна (1928). Скулптор Кирил Шиваров

Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1926-30),

(днес Библиотека). Скулптор Кирил Шиваров.

Сградата е един от първите проекти на 

архитект Виктория Ангелова.

Архитект Виктория Ангелова е родена в Търново на 20 ноември 1902 година. Починала 27 декември 1947г. Търново, Народна република България. Учи 2 семестъра във Висшето техническо училище във Виена, дипломира се в Дрезден през 1925 година. Проектира Девическа гимназия в Пловдив (1939), Санаториум за гръдоболни (1942) в с. Радунци (общ. Мъглиж, обл. Ст. Загора), Морско казино в Бургас и други.

Морско казино в Бургас (1938).

Архитект Виктория Ангелова-Винарова. Първоначалната кариера на арх. Ангелова е като стажант - архитект при арх. Пенчо Койчев в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Пенчо Генчев Койчев е български архитект. Роден на 27 януари 1876 г. в град Дряново. Починал 27 януари 1957 г. София, България. Завършва архитектура в Ганд, Белгия. Работи в Министерството на обществените сгради. Окръжен архитект в Плевен. От 31 декември 1906 до 1 септември 1914 е началник на бюро за зданията при Дирекцията на постройките на железниците и пристанищата в София. Негови проекти са северното крило на сградата на Народното събрание, лятната резиденция в Царска Бистрица, мавзолеят „Свети Георги“ в Плевен, Съдебната палата в Русе, Съдебната палата в София и други. 

Съдебната палата София (1929 – 1940). Архитект Пенчо Койчев. Първият проект на арх. Никола Лазаров не се реализира. Сградата е завършена от арх. Папазов.

 

 

 

 

 

 

 

 

Архитект Георги Папазов един от основателите на „Софпроект“,  ръководител на градоустройствени проекти за жилищните комплекси „Оборище", "Западен парк", „Хиподрума", „Лагера", „Изток", проектант на Съдебната палата Ямбол (1937-40), интериора на Съдебната палата Русе (1940) с главен проектант арх. Пенчо Койчев.

 

 

Арх. Пенчо Койчев проектира и лятната резиденция в Царска Бистрица.

 

„Царска Бистрица" бивш дворец (1898-1914). Архитект Фингов първо крило. По-късно втора сграда на арх. Пенчо Койчев.

„Свети Георги Победоносец“ е православен параклис-мавзолей в град Плевен, България (1903 – 1907). Архитект Пенчо Койчев. Иконостасът и иконите са творби на видните художници Иван Мърквичка и Антон Митов.

Антон Стефанов Митов. Роден на 1 април 1862 г. Стара Загора. Починал 20 август 1930 г. София, Царство България. Завършва Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи (1885). Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. През 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Антон Митов насочва Георги Фингов към архитектурата. Архитект Фингов заедно с Димо Ничев и Никола Юруков основава архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“ / по-късно Апостолов.

 

Архитект Димо Тодоров Ничев. Роден 4 август 1876 г., Котел, Османска империя. Починал 2 април 1952 г. София, Народна република България. Завършва Архитектура“ в Техническия университет в Мюнхен, Германия (1901). Автор на първото кино в България „Модерен театър“, София. 

 

Кино „Модерен театър“, София (1908). Възложител италианеца Карло Вакар, арх. Димо Ничев.

Архитект Димо Ничев се сприятелява с

арх. Георги Фингов и създават общо архитектурно бюро през 1909 година, по-късно е привлечен

арх. Никола Юруков, основават архитектурно

бюро „Фингов-Ничев-Юруков“. По проекти на архитектурното бюро "Фингов-Ничев-Юруков" в София са построени сградите на Софийска банка, Търговска банка, банка „Напредък“ в гр. Плевен (1912), Чиновническото застрахователно дружество „Феникс“, Основно училище „Екзарх Йосиф“,

Основно училище „Георги Раковски“ и други.

 

Основно училище „Георги Раковски“ в Лозенец, София (1911), арх. Димо Ничев съвместно с Георги Фингов и Никола Юруков.

Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София (1914) архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“. Скулптор Марин Василев.

Марин Василев Сельовлев, е български скулптор. Роден през 1867 г. в Шумен. Починал 14 декември 1931 г. София, Царство България. От 1891 до 1894 г. следва специалност декоративно-монументална скулптура в Художествената академия в Мюнхен с преподавател проф. Сириус Еберле, 1896 г. завършва фигурална композиция в класа на проф. Йосиф Мисълбек в пражкото Художествено промишлено училище. Автор е на Паметника на Васил Левски в Карлово и паметниците на български национални герои и общественици, сред които на арх. Антонин Колар (1900), Христо Г. Данов (1911), Георги Измирлиев и други.

Паметник Васил Левски в Карлово (1907).

Скулптор Марин Василев.

Паметник Георги Измирлиев в Горна Оряховица (1909). Скулптор Марин Василев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дело на Василев е и украсата на редица обществени сгради в София, сред които Военния клуб, Министерството на външната търговия (1912), Спестовната каса (1912), Кооперативно спестовно застрахователно дружество и други.

Кооперативно спестовно застрахователно дружество (1926), днес Сградата на ДЗИ. Скулптор Марин Василев. Проектирана от архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“.

Архитект Никола Юруков е роден в 1880 година в костурското село Лобаница. Починал 26 април 1923 г. София, Царство България. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. Юруков участва активно в националноосвободителното движение на македонските българи. С Георги Фингов и Димо Ничев основава архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911 – 1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив, една от които е и сградата на Акционерно застрахователно дружество „Български феникс“.

Сградата на Застрахователно дружество „Български феникс“ (1927), днес „Агенция по заетостта”. Постройката е издигната в съдружие с триесткото застрахователно дружество Реунионе Адриатика сикурта. Проект от 1912 г. на архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“. Декорацията на фасадата е на немския архитект Фриц Леман, професор в Германския технически университет в Прага, при когото учат мнозина български студенти. Скулптурните фигури са на немския скулптор Йохан Адолф Майерл от Егер, Бохемия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След избирането на арх. Юруков за ръководител на Национален комитет на федералистите. Архитект Фингов и архитект Ничев се сработват с архитект Апостолов. 

 

Архитект Георги Апостолов. Роден на 2 април 1891 година в Свищов. Починал 20 декември 1967 г. София, Народна република България. През 1912 година завършва мюнхенското Висше техническо училище с архитектура. Обекти, Българска търговска банка заедно с арх. Фингов и арх. Ничев. Проектира, Хотел „Славянска беседа“, заедно с арх. Асен Михайловски (1935), Застрахователното дружество „Орел“ и други.

 

Застрахователното дружество „Орел“ (1928), днес Столичната община „Триадица“. Архитекти Апостолов, Асен Чернев и Михайловски. На кълбо е стъпил орел с широко разперени крила. Скулптор Кирил Шиваров.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Архитект Апостолов с архитектите Фингов и Ничев проектират Българска търговска банка в София.

 

Българска търговска банка, (1921). Проектът е на архитектите Фингов, Ничев и Апостолов. Монументалната група от деца и коленичили атланти около часовниковата кула са на Делирадев и Алексиев. Скулптурите по фасадата са на Рихард Харди и Рамаданов.

 

 

 

 

 

 

 

 

Петър Григоров Рамаданов е български скулптор и живописец. Роден на 25 март 1895 година в Кюстендил. Починал на 5 август 1972 г. София. През 1922 година завършва Художествената академия в София. Автор е на произведения на монументално-декоративната скулптура, които включват бюст-паметници във Велико Търново, Горна Оряховица, Добрич, Кюстендил и Плевен. Негови произведения са маска на проф. Николай Райнов (1922), глава на проф. Асен Златаров (1922), глава на Гео Милев (1923) и други.  

 

Глава на Гео Милев (1923) от Петър Рамаданов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Поетът Георги Милев Касабов е избит заради критиките си към режима. Стотици невинни мъже и жени плащат с живoта си след най-кървавия Атентат в българската история. Старата църква „Света Неделя“, реконструирана през 1898 година от архитект Никола Лазаров, е разрушена при Атентат на 16 април, Велики четвъртък (1925).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изготвил : архитект Георги Дженков, град Ямбол

Към Български архитектурен пъзел - ЧАСТ ВТОРА