БЪЛГАРСКАТА ВРЪЗКА
Кръглата църква - църквата Св. Йоан - църквата Св. св. Сергий и Вакх - базиликата Сан Витале - капелата Аахен - kатедралата Санта Мария дел Фиоре
В Македония имало царско седалище, което се издигноло в град, възнаградено от император Юстиниан с архиепископия, наречена
„Първа Юстиниана“.
Със закон от 14 април 535 император Юстиниан постановява да се обособи самостоятелен географски район със самостоятелен духовен център - независим от никого. Тъй като географският район обхваща етническо българско население, то с този декрет се дава абсолютна самостоятелност на българската църква.
От Равена и Солун до Дунав се простира църковната област на епископите на славяните, абарите и скитите. А областта на цариградския патриарх обхваща цялата ромейска държава в Европа и Азия до Западна Сицилия и Цикладите, до Понта и Херсонес (Галиполи).
Съдбата и ранната история на Юстиниана Прима е свързана с политиката и управлението на Юстиниан император на Източната римска империя.
Флавий Петър Сабатий е роден през 482 г. в близкото на Скупи (Скопие) градче. В други източници е назован с името Управда. Името Юстиниан получава след осиновяването му от чичо му Юстин. По произход вероятно е трак.
Император Юстиниан I, стартира политическа програма, насочена към възстановяване на онези територии от Западната Римска империя, окупирани от „варварски“ царства (Остроготи в Италия). За целта той инициира военна офанзива, известна като гръко-готската война.
През 535 г. Императора поръчва на византийския пълководец Велизарий да нападне остроготите. Велизарий превзема столицата на остроготите Равена през 540 г. и обявява победата от името на император Юстиниан.
Равена е превзета от Велизарий. В годините на византийско управление градът е резиденция на византийския наместник.
Флавий Велизарий (на гръцки: Βελισάριος; на латински: Flavius Belisarius) (505 – 565) е един от най-великите военачалници на Източната Римска империя и един от най-известните пълководци. Велизарий е роден в античния град Германея, днешна Сапарева баня, България. От ранна възраст е войник в римската войска, служейки в личната гвардия на император Юстин .
Италия е под контрола на Византийската империя. Юстиниан установява протекторат на полуострова, който се намира в Равена, впоследствие контролиран от екзархия (έξαρχος ). Юстиниан назначава Максимиан за архиепископ на Равенската епископия.
Максимиан Равенски (499-556 г.) - светец, 30-ти епископ и 1-ви архиепископ на Равена по време на управлението на император Юстиниан I, християнски богослов. Роден в град Пола (днешна Пула) Хърватия, през 546 г. е издигнат в епископството на Равена от папа Вигилий.
В своята 131-ва новела, гл. 3, Юстиниан отново се връща върху Първа Юстиниана и казва, че владиците на провинциите Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Превала Дардания, Горна Мизия и Панония, да се ръкополагат от архиепископа на Първа Юстиниана, той обаче да се ръкополага от собствения си синод и в подчинените си провинции, според определението на папа Вигилий, да заеме ранга на апостолския Римски трон.
През 540 г. цялата архиепископия на Равена е възстановена. Активите на готическата (арианска) църква са дарени на църквата в Равена . Сред първите обществени работи на византийска Равена е изграждането на две монументални базилики. Започнато през 532 г., строителството на базиликата „Сан Витале“ е възобновено и завършено през 547 г. През 549 г. строителните работи на базиликата „Сант'Аполинаре “ в Клас са завършени.
Базиликата „Сан Витале“ (на италиански: Basilica di San Vitale) е най-известният архитектурен паметник на град Равена, Италия. Тя е един от най-бележитите примери на византийското изкуство и архитектура в Западна Европа. Строежът на базиликата започва през 527 г. равенският епископ Еклесий Равенски. Архитектурният план е повлиян от „Св. св. Сергий и Вакх“. Храмът е осветен на 19 април 548 г. от архиепископ Максимиан Равенски.
Църквата съдържа елементи от всички най-нови тенденции в църковната архитектура от онова време. Сгради с осмоъгълна структура като мартириум . Октагонът има колонади на две нива с ниши, които са отворени отстрани, с тройни арки.
Църква „Св. св. Сергий и Вакх“ (на гръцки: Eκκλησία τῶν Άγίων Σεργίου καί Βάκχου ὲν τοῖς Ὸρμίσδου) или малката „Света София“ (на турски: Küçuk Ayasofya Camii) е бивша византийска църква в Константинопол, която днес служи като джамия. Църквата е построена през периода 527 – 536 г. по време на управлението на император Юстиниан. Архитекти са Антимий и Исидор. Куполът на „Св. св. Сергий и Вакх“ лежи върху осмоъгълен план, подобен на „св. Йоан Кръстител“ в Хебдомон.
Исидор от Милет (Isidor(os) от Miletus; на гръцки: Ισίδωρος ο Μιλήσιος; (442- 537) e късноантичен архитект, физик и математик. Заедно с Антимий от Трал той строи от 532 до 537 г. църквата Света София в Константинопол .
Кръглите или многостенни постройки на дворцови църкви като символ на съвършенство, завършеност и връзка с божественото, намират израз в строителството на много владетели в ранносредновековните европейски дворове. Някои от тях се стремят да запазят известни форми-образци свързани още с античното и раннохристиянско строителство.
Кръглата църква в Преслав не е изключение. Тя е прототипа на църквите в Европа.
Църквата „Св. Йоан Кръстител“ разположена в Хебдомон. Църквата е построена от Теодосий I, за да приюти реликвата череп на св. Йоан Кръстител, по-късно е възстановена от Юстиниан. Съвременниците на Симеон описват като църква с кръгъл покрив и много абсиди. Според археологическите находки тази църква е с осмоъгълен план, напомнящ базиликата „Сан Витале“ в Равена.
Цар Симеон I Велики (на старобългарски: цѣсарь Сvмеѡнь; на гръцки: Συμεών Αʹ ὁ Μέγας) (864 - 927 г.) роден в град Плиска, управлявал Първата българска държава от 893 до 927 година. Успешните войни на Симеон срещу Византия, маджарите и сърбите довеждат до голямо териториално разширение на България и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. Неговото царуване е и период на културен разцвет, Златен век на българската култура.
Кръглата църква, известна също като Златната църква или Църква „Свети Йоан“, е частично запазена днес църква в град Велики Преслав, някогашна столица на Първата българска държава. Кръглата църква е издигната през IV век.
Тя е прототип на капела Аахен.
Палатинската капела в Аахен е построена по образец на базилика „Сан Витале“ от архитект Одо от Мец по поръчка на Карл Велики .
Карл Велики (на френски: Charlemagne; на немски: Karl der Große; на латински: Karolus Magnus, роден до град Аахен, от фамилията на Каролингите е от 768 г. крал на Франкското кралство. На 25 декември 800 г., след като завладява Северна Италия, е коронован от папа Лъв III за пръв император на Свещената Римска империя. Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената Франкска империя, името на Карл Велики се свързва и с възраждането на изкуствата, религията и културата, известно като Каролингски Ренесанс.
Палатинската капела на катедралата Аахен (нем. Pfalzkapelle) е единствената сграда, оцеляла от комплекса на известния дворец Аахен. Параклисът дава на града френското име Aix-la-Chapelle . Карл Велики започва строителството на двореца в Аахен през 786 година. Параклисът на двореца е осветен от папа Лъв III в името на „Дева Мария“ през 805 година.
Дизайнът на базиликата „Сан Витале“ е моделът, използван за построяване на параклиса в Аахен през 805 г., векове по-късно е вдъхновение за Филипо Брунелески в проекта на катедралата във Флоренция.
Символ на прехода от Средновековието към Ренесанса. Това е куполът на катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция, шедьовър на Филипо Брунелески, чието построяване започва преди 600 години, през 1420 г.
Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (на италиански: Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е катедралата и най-голямата църква на Флоренция, Италия. Строежът ѝ започва през 1296 г. в готически стил, следва проект на Арнолфо ди Камбио, строежа е завършен през 1436 г., от Филипо Брунелески.
Филипо Брунелески (на италиански: Brunelleschi, (Brunellesco), Filippo) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса. Откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи.
Българската връзка . Кръглата църква
Правейки сравнения със сгради от Античността и уповавайки се на различни източници . Кръглата църква е един от първите християнски храмове построени през IV век. Всякакъв тип аналогии с по-късни от IV век храмове в Европа са базирани на Кръглата църква. В нея са заложени пропорциите и технологиите за построяването на следващите храмове през средновековието в Европа.
към БЪЛГАРСКАТА ВРЪЗКА - ЧАСТ ВТОРА
http://andorey.blog.bg
http://historybg2018.blog.bg
https://it.ru.fr.wikipedia.org
https://www.icon-art.info
https://electronic-library.org
http://carare.naim.bg
https://www.re4nik.com
https://commons.wikimedia.org
http://www.avrvm.eu
https://www.ceeol.com
http://www.sustz.com
http://e-archaeology-scientist.blogspot.com
д-р Ганчо Ценов
Кроватова България и покръстването на българите
Кенет Кларк
Цивилизацията