Отмъщението на Америко Веспучи

директен препис от Иван ДИМИТРОВ 

 Алонсо де Охеда — Драган  Охридски

През XV в. Охрид най-многолюдният град и най-голям културен център на Балканите. Жителите му са над 120 000, с което надвишава значително Цариград, по това време в постоянен упадък. След третото падане на Охрид под османско владичество през 1452 г. през него изтичат за чужбина хиляди жители. Това са предимно просветени занаятчии, които намират убежище в италианските държавици, на о. Сицилия и др. Българите са приемани добре и са cе държали добре, но е имало и изключения. Тогава лошият, злият бъл­гарин е наричан в Сърбия, Дубровник, Котор и Хърватско „црн бугарин“, съответно с личното име „Петар црн бугарин" или „црн Петар“, което на Запад е като прякор на българи­те в средните векове. Този прякор е преминал в буквален превод при италианците, а от тях и у испанците, където съ­ответно българите при лоши прояви са били наричани: „бугаро негро“ или „Пиетро негро", когато е било употребя­вано личното име на посочения. Думата „негро“ е писана е главна буква като собственото — лично име: „Пиетро Негро“.

В своите описания на откривателските плавания в морето-океан, предприети от Христофор Колумб, а по-късно и от Алонсо де Охеда, под каквото име е Драган Охридски на испанска служба, авторът Америко Веспучи е твърде благосклонен към великия адмирал, докато е неприязнено и враждебно настроен към втория — българина. Америко Beспучи е знаел, че Алонсо де Охеда е българин по произход, чужденец в Обединеното кралство Леон, Кастилия и Арагон, наречено впоследствие Испания, какъвто бил и са мият той, затова в своите описания го нарича: „Алонсо Heгро“. сиреч Драган лошият българин, така както са били наричани някои българи по прякор в лош смисъл. Името Алонсо в превод означава точно — Драган.

Факсимиле от първото издание на книгата на Америко Васпучи.

Тук приложеното факсимиле от първото издание на трудовете на Америко Веспучи от 1504 г., отпечатано във Beнеция от Алберто Верчелезе, доказва безспорно, че Алонсо де Охеда е българинът Драган на испанска служба като много други чужденци по това време в Обединеното кралство. В XV и XVI век нито един италианец и нито един испанец не бил наричан с прилагателното име „негро“ Америко Веспучи не е имал никакво основание да нарече Алонсо де Охеда с думата „негро" в буквалния й превод — „негър" или „черньо", защото той е бял. Както знаем от единственото достоверно описание от съвременника и хрониста Бартоломе де лас Касас, както и от единствения портрет пазен в Морския музей в Мадрид, Алонсо де Охеда е доста красив, с понятно и нежно лице.

Но Америко Веспучи а имал причини да нарече Алонco де Охеда с обичайния прякор на лошите българи, защото е бил недоволен от него. Има много варианти на причината, поради която Америко Веспучи се включва в първото плаване (първото самостоятелно и откривателско плаване) в 1499 г. на Охеда. Когато Америко Веспучи се включва в екипажа на Драган Охридски, смята, че като най-възрастен, с 48 години житейски опит, най-опитен и най-учен, той неизбежно ще поеме командата на това откривателско плаване, оглавявано от 25- годишния младеж Драган — Алонсо. Героят от Гранадската война, 25-годншният Драган — Алонсо е много властна личност и третира флорентинеца Веспучи само като съветник и писар. Тази третостепенна роля, отредена на Америко Веспучи от Драган Охридски, го засяга и унижава много, но впоследствие той намира начин да се разтовари от това унижение и да му отмъсти, написва куп измислици, в които се самоизтъква като герой, а там, където  споменава за Алонсо де Охеда, не го нарича с цялото му име, но с обичайния прякор на лошите българи: Алонсо Негрo.

Няма да бъде безинтересно за читателите да разтворим няколко почти неизвестни страннци от живота на Америко Веспучи. Роден на 9 март 1451 г. във Флоренция, като трето дете на бедните благородници Анастасио и Елизабета Мини. Получава отлично за времето си образование, но до 40-годишната си възраст е банков чиновник в  родния си град. После преминава на служба във флорентинската търговска фирма на Хуаното Берарди в Севиля, която  трябвало да оборудва четири кораба за далечно плаване за сметка на испанските крале.

На 12 I 1494 г.  Веспучи получава от кралския ковчежник Пинело сумата 10 000 мараведи. На 3 II 1496 г. корабите отплават за Индиите, но две седмици след това са потопени от страшна буря. Веспучи се запознава с най-прочутите хора на Индиите: Христофор Колумб и Алонсо де Охеда. Има желание да вземе участие в откривателско плаване и вероятно зад него се крие могъщата фирма на Медичите, жадни за нови търговски колонии, като генуезци и венецианци, но кралица Исабела забранява на всички чужденци да търгуват в нейните отвъдокеански владения. Това се отнася даже и за родените испанци в кралство Арагон, които също са считани за чужденци. С участието си в морската експедиция на Драган — Алонсо в 1499 г. Веспучи нарушава тази кралска наредба и подлежи на наказание като престъпник. След успешното завършване на плаването през 1500 г., при което са открити Гвияните, устието на река Амазонка, Бразилия, Венецуела и редица острови по крайбрежието на Южна Америка, Драган Охридски е назначен за вице-крал на Нова Испания, а Веспучи не  даден на кралския съд. 

През май 1501 г. Веспучи на пуска Испания и отива в Португалия, където извършва предателство, като издава маршрута и откритите земи от Драган — Алонсо на крал Мануел Щастливия и му дава съвета да завземе земите на открита вече Бразилия, по на юг от нос Бранно при 10-и паралел. Мануел Щастливия е енергичен крал, той веднага давя нареждане да се отправи натам флотилия, водена от Америко Веспучи, където за негово нещастие пак му е отредена третостепенна роля на съгледвач и съветник. Португалия е разполагала с много бройки опитни морски капитани и пилоти, така че амбициите на Веспучи отново остават неудовлетворени. Той води португалците по пътя на Драган —- Алонсо и слиза малко по на юг между 10-и и 20-и паралел, като португалските коменданти на флотилията, а не Амарико Воспучи, завладяват южния бряг на Бразилия за португалската корона. Наградата за Веспучи и при това плаване е презрението, това е всичко, което той получава от португалския крал, което го принуждава отново да се върне в Испания. Намира утеха, като написва ново писмо до Лоренцо Медичи, самоизтъква се, че той е предприел това „свое второ“ плаване, публикувано едва в 1789 г. от Берталоци. В описанията си измисля още две плавания, които никога не са предприемани. По препоръка на Колумб Веспучи е натурализиран като испанец през 1505 г. и е назначен за главен инспектор по морските експедиции, на който пост умира на 22. II. 1512 г. 

Америко Веспучи не е откривател, както неправилно се счита от мнозина историци, които съблюдават унаследените погрешни понятия от средните векове. Какво откритие а направил Америко Веспучи, като е посочил на португалските морски капитани да следват стъпките на Драган Охридски, които слизат малко по на юг по бразилския бряг? И дали въобще може да се говори за откритие, когато Бразилия е вече открита от великия българин на испанска служба и по негово нареждане картографирана от Хуан де ла Коса в прочутата „Мапа мунди" — първата точна карта на свата, издадена в 1500 г ? Това, че за отмъщение Америко Веспучи нарича Алонсо де Охеда: „Алонсо Негро“, а едно от многобройните преки доказателства, че Алонсо Негро е „лошият Драган" или българинът Драган Охридски на испанска служба.

Иван ДИМИТРОВ

 Cartographer Juan De La Costa charts Alonso's itineraries on his first, second and fourth voyages. The map was drawn up in 1499 and is called Mapa Mundi! It says: the discoverer of South America is Burntians. It is a Spanish transcription of the Arabic word Burdzhan - meaning BULGARIAN.